Сам! С тъжни панталони
седя накрая на света.
Наливат ми, подават ми бонбони
и тихо пеят "Тра-ла-ла".
За нещо незатихващо мечтая:
да стана, смешно да крещя.
Оглеждам се във чужда стая
отпуснал тъжната глава.
Преди очите да затворя.
Преди да кажа "Лека нощ".
Разтварям си душата, моля
да бъда изтерзана мощ.
Да разтревожа смело планините
и в свечерените недра,
да стискам смътно до гърдите
живота - плисната вода.
И непокорен да се взирам,
прегърбил гордостта на мъж.
Готов ли съм душата да презирам,
измамен, гладен и могъщ.
©Марин Ангел

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: niram
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2005-08-06
прочитания: 181
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642