Кой наказа душите ни?
От думите смях ни изтръгна.
В тъмното плаче вратата ни!
Надеждата, гладната върна.
Кой наказа сърцата ни?
Сърцата – обгърнати в плът.
Сякаш времето бяло е.
Сред черно небето е път.
Кой наказа делата ни?
Децата ни бършат сълзи.
Децата - с гневни длани -
се усмихват. Луната седи!
Кой наказа безкрая ни?
Безпаметно, древно обичане.
Облепени звездите ухаят
след изстинало вричане.
©Марин Ангел

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: niram
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2005-08-06
прочитания: 268
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642