От късна слава упоени,
размахали вампирски кръст,
напред се носят удивени
греховници с безока мъст.
Отгоре някъде се свличат.
Разголват страстните души.
Бедите свои ми навличат,
като големи, черни дни.
Не мога сам да ги прогоня.
От страх се свивам уморен.
Облепва гадната им воня.
Просмукала е всеки ден.
А те на воля се облизват,
за дом избрали моя вик.
Мечтите голи се нанизват
на кол подготвен за мръсник.
Който утре ме погледне,
ще види някъде зад мен,
смъртта с душата ми да шепне.
А аз се хиля раздвоен.
©Марин Ангел

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: niram
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2005-08-06
прочитания: 164
точки: 1 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642