Как галещо е да съм в свян
чело намръщил замечтано.
И нежно - тръпнещо, презрян,
да щъкам - птиче неразбрано.
Как глупаво е да горя
за чужда слава недостоен.
Паднал на колене бдя,
да зърна първообраз гноен.
Как жалко е да велича
съдбата на страдалци грешни.
За съд достойна добрина
да пръскам сред безумци днешни.
Как страшно е да сътворя,
което трябва да убия.
И без духовен да скърбя
за мисъл - вярата да крия.
Тъй подло е, когато спим
забравили за снеговете.
Как хубаво е, че вали
и ни затрупва греховете.
©Марин Ангел

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: niram
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2005-08-06
прочитания: 220
точки: 3 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642