Катранена съм сутрин. Но само понякога.
Хора отиват на работа. А аз се прибирам.
Слънцето ме облъчва с надежда. За прошка.
Пътят до вкъщи скъсява агонията. Отново.

Заспивам, увита в мисли. Прелиствам се.
Лицата от сутринта обядват. Аз сънувам.
Телефонът звънва. За да ме лиши от покой.
Гласът ми е престорено сънен. Крия се.

Светлината се рови в моите грехове. Помня ги.
Работният ден скоро ще свърши. Аз ще изляза.
Ще срещна същите физиономии. Променени.
И аз ще съм друга. В опита си да забравя.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: without_a_definition
раздел: Лирика -> Философска
публикувана на: 2007-07-18
прочитания: 128
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7751
   Автори: 2105
   Произведения: 48991
   Съобщения: 212626
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73701
   SMS-и: 809
   Снимки: 4954