|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Проклет куплет
Когато мислите са рехава дантела
и в бримките на чувствата си се оплела,
не се търси в(ъв) нечий тъжен, стар сонет..
Ела и намери ме в тоз, проклет куплет.
Ела, и двете ще разкажем за миналите,
светли дни..една на друга ще покажем,
че в(ъв) света не сме нещастни ний едни..
Аз знам, че мъка те раздира, сълзите парят
твоето лице..усмивката му в теб бродира,
окървавени от любов ръце.. И знам с(ъс)
всяка дума моя, отива си от теб съня..
Но спри и поплачи си, мила моя,
за дългите, копнежни дни, когато тихо
сред покоя, оплиташе и теб, и мен в лъжи..
А тази нощ с косата си го отрежи, сложи
в очите си ти зноя, гримирай в синьо посивелите очи..
Тръгни и там далече след завоя, сълзите си за него
в гривна нанижи, вгради в(ъв) нея ти и воля..
Не знаеш ти, но бях аз почерняло злато, лицето ми
бе жар без пламък, очите ми са още сиво блато..
косите ми..повлечени по мъж за дума - залък..
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: elenna
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-18
прочитания: 147
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7737
Автори: 2104
Произведения: 48809
Съобщения: 212617
Лексикони: 2296
Коментари: 73574
SMS-и: 806
Снимки: 4945
|
|
|
|
|
|
|
|
|
