Ще ме научиш ли да те обичам?

Когато ме откриеш, не с очи. В сърцето.
Ще имаш лш търпение да чакаш?
Ще се грижиш ли за мене, като цвете,
поникнало от семе, борило се с мрака?
Ще поливаш ли, да не увехне крехкото стебло?
Можеш ли да бъдеш облака пред слънцето
да не опърли с ревност стръкчето любов,
доверието, дето се побира даже в зрънце?
Ще съзерцаваш ли, как се лее бавно пъпката
в онези топли и нетърпеливи мъжки нощи,
как в мен се ражда неуверената тръпка,
която бъбне в страст, налива лудост, мощ...
Докато в някоя внезапна лятна утрин
росна, ароматна, пурпурно-алена,
любовта, като взрив на цвят избухне
и бдящата любов във теб запали.

Можеш ли всеки ден в любов да ми се вричаш,
единствено на мен? Да чакаш да израстна?
Ще ме научиш ли, как да те обичам
с любов, единствено за тебе, най-прекрасна?

Открий ме! Аз те чакам в този летен зной.
Над тебе да излея ароматната си свежест.
Най-красивият ми цвят ще бъде само твой -
любов завинаги, изпълнена със свята нежност.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: diana en4eva
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-18 г.
прочитания: 314
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 5 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7274
   Автори: 1944
   Произведения: 42471
   Съобщения: 167727
   Лексикони: 1825
   Коментари: 59131
   SMS-и: 762
   Снимки: 4406