От корена на синя роза
струят съживените ти кичури в бордо.
Без бретон, но в тесни дънки,
те сънуват как летят с лимонови листенца,
намерили пристан в пясъчните ми одежди.
Бродирам по сърцето ти сладоледени сълзи,
потушаващи разгарящи се палмови сияния.
Живи са магнолиите,
скрили се в астрални синоними
и няма пъстрокрили изгреви,
които да им забранят среднощни петолиния.
Трептят завесите
и само бризът вижда
как се случваме...