Дяволска му работа

Странно създание седеше в дебрите на ада и се чудеше, къде да си губи времето.

Част първа
- Уффф скука...
- Махни се от скулата ми, и без това е пукната.
- Я! Черепухин!
- Какво ме гледаш, не си виждал говорещ череп ли?
Червеното дяволче се наведе мързеливо и огледа находката. Реши че си струва да издаде нещо между кикот и грухтене.
- Ама че си... Вдигни ме, ако искаш ме огледай – но внимавай, че паря!
- Пфф, че аз съм дявол, мен не ме грее.
- Да, не си много огрян като те слушам...
Любопитството надделя над мързела и дяволчето протегна червената си ръчичка, изваждайки „черепухина“ от прахта.
- Знам какво ще правя с теб!
- Ще продължиш да бъркаш с нокът в окото ми?
Изведнъж се чу звук наподобяващ скърцане върху дъска с нокти. Червения, рогат силует се обърна, скочи и хвана странния източник за гушата. Черепа бе използван вместо камък и яденето беше почти умъртвено.
- Не можа да го свършиш другояче, имам мигрена и без това...
- Забавен си, ще стоиш тук!
- Няма с какво да бягам, замисли се...
- Ъъъ добре...

Част втора
- Е, недей така, не си прави експерименти с мен...
- Още малко ти трябва и си готов - диаболично изрече дяволчето, докато държеше черепа над огъня излизащ от една пукнатина.
- Пак ме заболя главата... Остави ме! Ако имах предни зъби щях да те захапя...
Дяволчето махна новооткритата играчка от огъня и я сложи пред себе си. С едната ръка държеше хванатото преди малко изчадие, с другата си откъсваше ребърца и ги слагаше върху черепа. После пусна гадинката, да си ходи до колкото можеше и да си ближе раните, които така и нямаше да зараснат.
- За грил ли ме имаш? Няма ли камъни за теб?
- Искаш ли ребро?
Не дочака отговор, просто взе едно полуизпечено ребърце и го натика в черепа. Естествено, то изпадна от другата страна но това не попречи, да се счете за изядено и да натика още едно.

Част трета
- Колко е дълбока тази яма?
- От къде да знам, аз съм просто череп...
- Ми как от къде? Не знаеш ли?
- Не, защо ми е да знам?
- Интересно е.
- Не ме интересува.
- Как така?
- Ми така...
- Ще ми кажеш, като се върнеш...
- Нали ти казах, че...
Дяволчето не дочака, да свърши изречението. Сега стоеше на ръба на пропастта, клатеше мързеливо опашка и чакаше „черепухина“ да се върне…

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: pet_crematory
раздел: Лирика -> Хумористична
публикувана на: 2007-07-19 г.
прочитания: 170
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42736
   Съобщения: 179260
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59619
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483