В градините преди залеза

Насълзени очи...
Горчивината
на глътки изпита.
Напрежението ни убива.
Ток с много висок волтаж.
Не ми отговаряй!
Аз, всъщност...
за нищо не питам.
Просто спомен е.
Просто...
още болезнен мираж.
В пустинята от сухи думи
ще умирам от жажда.
По-добре замълчи!
И няма да вляза там.
Ще заобикалям,
ще плача,
вина ще разсаждам
в градините преди залеза.
Теб те няма в тях, знам.
И когато поникнат
кълновете на копнежа -
отровни и хищни
лилави цветя,
сама със себе си
ще си говоря.
Много нежно
ще ме захапе спомен.
Вместо кръв ще потече тъга.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-07-19
прочитания: 157
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46667
   Съобщения: 193922
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70148
   SMS-и: 803
   Снимки: 4756