Когато си отида

Когато си отида не плачи,
усмивката ми каменна – сломена.
Косите ми замръзнали треви
снагата от безкръвие е изкривена.

Там тялото ми няма да тъжи
за миговете стряскащо съвремие,
когато грубите и съскащи очи
ме гледаха с цялото презрение.

По дире ми вървяха студове
и пиеха от топлото ми тяло.
Раздираха го хорски бесове.
Полегнало в гроб е засияло.

Сега безмълвни гледат в пръста
Прибрала го е майката природа
А виещите кучета в нощта
Останаха сами със своята злоба

Днес злобата разбила е света.
Присвитите усмивки наблюдават.
Бездушието на хорските съдби
ни радва и ни забавлява.

Затуй като си ида не плачи,
а усмихни се пламенно – горещо.
И знай че век душа не ме боли,
щом няма я чернилката зловеща.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-19
прочитания: 273
точки: 35 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7722
   Автори: 2101
   Произведения: 48617
   Съобщения: 213802
   Лексикони: 2292
   Коментари: 73237
   SMS-и: 806
   Снимки: 4937