Безпомощен се скитам по безкрая
с любов в мен разпадаща се веч.
На мислите си хвърлил съм сърцето
прерязал чувствата с ръждясал меч.

В облаци забулен буренясал,
очите ми са като пролетна река.
Косите спуснати лицето бурени покрили.
Обичта ми бял топящ се лед.

И пак потрепвам, ти в мислите ми влизаш.
Сърцето ми препуска в полоса,
една река съм някъде извирам
и нося се облечен в самота.

Обичаш ме, в очите ми сълзи напират
отново думите ми не достигат теб.
Но чувствата към теб защо ли не умират,
и търсят те там някъде навред.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: firesani
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-19
прочитания: 216
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7750
   Автори: 2105
   Произведения: 48976
   Съобщения: 212088
   Лексикони: 2309
   Коментари: 73675
   SMS-и: 809
   Снимки: 4937