Измислих те

От дъното на моята душа,
създадох те, тъй както аз желая,
научих те на мойте правила,
да ме обичаш до болка мечтая.

Да ме целуваш и нежно, и жарко
твойте устни по тялото да пламтят,
страстта по жилите да загряваш до ярко,
незатихващи пламъчета в мен да горят.

Да ме любиш и дълго, и страстно
да преливаме, в мен да гориш,
да ме галиш безспир, необятно
да си и нежен, но в мен да пламтиш.

Измислих те, а после се уплаших
създание горящо от мойте дълбини,
разпалило на жарките ми страсти,
недей да тръгваш. Остани!

И понякога, когато ми е тъжно,
а ти далече си, ще те сътворя,
присъствието твое, ако ми е нужно
ще те повикам, отново ще те призова.

гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf