Познавам ли те отпреди...дали
магия си направена от времето?
Сега се случваш в думи и мечти
охотно от душата промълвени...
Обаче чакай малко, нека помълчим
един е изборът и винаги е тъжен
съдбите са себични и сами
предатели ... когато са присъда.
Не мисля чака ли ни съд,
и страшно ли е
Мефистофел да се смее -
за щастието няма втори път
единствен е ...
до край във миг последен.
Започва
всичко като на игра, красиви
са словата на мечтите -
във нощите намираме реванш,
ограбени от скуката на дните.
Сега при мен е тихо –
няма и звезди
навярно облаците са ги скрили
светът на светлината спи.. преди
това за мене те е дирил...

Сънуваш ми се, искам те, трептя!
- Не мога да живея без видения -
целувам те, защото те познах
безплътно те обичам...

И желая ... тленна съм.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: дакота
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-20
прочитания: 153
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642