Зареяни в облаците

Протуберансите
на дивата ми нежност
те плашат -
ти в скафандър си
от лед
и някак си с насмешка
и небрежно
към другите звезди
курс вземаш блед.
Те хладни са
и няма да изгарят
душичката ти,
непознала страст.
Но въгленче от мен
в дланта ти пари.
Не можеш да го хвърлиш.
Нямаш власт
да ме забравиш и напуснеш,
капсулирал
ранимата ми, облачна душа.
Кажи ми, че съм луда,
жалка, грешна,
но пак ще бъда твоята
грейнала Луна.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-07-20 г.
прочитания: 153
точки: 17 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7285
   Автори: 1946
   Произведения: 42569
   Съобщения: 172134
   Лексикони: 1836
   Коментари: 59321
   SMS-и: 762
   Снимки: 4433