Безвремие

Безвремие настани се в душата,
летежно капеха лисата,
свенливо капчук припяваше,
земята жадно напояваше.

Росата галеща тревата,
целуна загадъчен лъч,
пробил си път от сивотата,
озари зесенчения смърч.

Хапливо драскаше сърцето
стара рана, неотшумяла,
дъждовно мокрещо небето,
дъга опитваща се да изплава.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: nerina
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-20
прочитания: 218
точки: 24 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7349
   Автори: 1974
   Произведения: 43471
   Съобщения: 174184
   Лексикони: 1877
   Коментари: 61204
   SMS-и: 769
   Снимки: 4560