Къде е - онова мъничко момиче!
Което като нежно цвете се роди преди,
носена от детските мечти!
Искаше пътя да намери,
път с розови мечти...
Тя пътя знам - намери,
но не в розово - а в сивота!
Порасна мъничкото цвете,
с прекършени листа!
И пак създаде семенцата плодовити,
вятърът разпръсна ги - навсякъде по родната земя!
Сега... Като зряла веч жена!
Отлитна...
И търси оня път - с розови мечти!
Дали ще може тя да го намери
или повалена от бурите житейски,
ще се върне пред бащина врата!
А там,за жалост няма никой...
Отдавна опустя,
дворът, къщата - са тихи!
Няма ги ония времена...
И птиците не пеят вече - оная песен на радоста!