|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Заблуда
След толкоз горчиви наздравици..
След толкоз безсмислени нощи..
След толкова болка в сърцето..
разбрах че съм жива все още.
А вярвах че щастие няма,
и слънцето даже отричах,
че мъката беше голяма,
останах сама.. а обичах.
Сърцето ми нечий крак смаза,
захвърли го нейде в калта,
и някаква жалка омраза,
измести от там любовта.
Но някакъв пътник случаен,
поспря се до локвата кал,
в ръцете сърцето ми вдигна,
дали от тъга или жал..
Но стопли с целувка сърцето ,
от толкова други ранено,
и нищо не беше отнето,
отново то бе съживено.
Отново разбрах че съм жива,
и слънцето днес не отричам,
дори и за миг не помислях,
че мога така да обичам.
А вярвах че щастие няма...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: kras
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-21
прочитания: 469
точки: 67 ( виж далите точки )
коментари: 7 ( виж коментарите )
препоръчано от: 40 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7741
Автори: 2105
Произведения: 48920
Съобщения: 208256
Лексикони: 2302
Коментари: 73707
SMS-и: 809
Снимки: 4960
|
|
|
|
|
|
|
|
|
