Аз вече не мечтая, не обичам.
Усмивка на лицето не гори.
Всеки ден в живота си прилича,
а онзи странен огън не гори.

Ще си остане в мен оназ' обида,
с която моите мечти уби.
Когато аз от твоя свят си ида,
дали ще можеш да обичаш ти?

Нали ти бях потребна като хляба?
Нали от мен със устните си пи?
За глад и жажда нямаш ти наслада,
светът ми истински с лъжи разби!

Аз знам, че ще забравя любовта ти.
Горчивата обида ще тежи!
Изпълват се бездънните хамбари
в душата ми, със истините зли!

Когато аз от този свят си ида,
фалшиво ли сърцето ще тъжи?
Че истините лесно се прощават,
но не и ,,пълните с любов'' лъжи!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: aneta_kz
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-22
прочитания: 153
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 15 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642