Пепеляшка

A навън животът монотонен...
света върви във своята посока.
Тая си тиха болка аз, за спомен,
че бях щастлива, ала паднах от високо.

Виж ме, де! Пепеляшка съм, отново.
Мечтите ми! Те стават на парчета.
Да посрещна истината! Вече съм готова!
и знам- ще стане тиква моята карета.

Болеше много! Ала болката отмина,
сега съм суха почва и без капка сили.
Сърцето бавно става на пустиня...
последния оазис... е за тебе мили!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: anabel
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-22 г.
прочитания: 298
точки: 26 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 17 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7292
   Автори: 1948
   Произведения: 42736
   Съобщения: 179260
   Лексикони: 1842
   Коментари: 59619
   SMS-и: 763
   Снимки: 4483