Изповед

Обикнах те от онзи миг, когато влезнах
За първи път във твоята стая.
Спомни си колко мило те погледнах,
А ти на погледа ми не изтрая.
Смутено се усмихна и
ми каза:
-Седнете, моля! Ето и цигара.
Кибритената клечка,
подадена с треперещи ръце,
запали огън странен във моето сърце
и то – започна да гори.
Уплаших се. Не можех думичка да кажа.
Целувах и прегръщах само
тази опияняваща ме мъжка плът
и мислех си
дали ще мога да я притежавам цяла.

Страхувах се за тази, моя, пламнала любов,
защото зная колко трудно
печели се душата на човек.
Защото зная какво е тяло без живот.

Да знаеш само колко те желая!
Да знаеш колко искам да изляза,
изведена от теб от тоз вертеп.
Знам – твоите ръце са чисти,
Но вярвам, че не ще се погнусиш
- ръка да подадеш,
калта от мене да изчистиш,
а след това –
живота си със мен да извървиш.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silvanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-22
прочитания: 132
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642