Мрачното време сякаш разказва
история стара за стари мъгли.
Сякаш без думи безмълвно показва
минали спомени, минали дни.

Лошото време е вечния спътник,
То идва, когато във тебе вали
Самотно крачи бездомния,скитник,
дори днес, той отново върви.

Той е приятел на лошото време,
загърнат в онзи скъсан балтон.
В едната ръка носи своето бреме,
а в другата – нечий пробит саксофон.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: adi koleva
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-26
прочитания: 63
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642