Mъртво е небето - няма ги звездите
и със сълзи пълнят ми се пак очите
спомени нахлуват в моята глава
но изчезват уплашени от страшна самота
слънцето изчезва и остава само мрак
и душата ми за тебе плаче пак и пак
опитвахме да сме заедно с всички сили
но нищо не излизаше и прости ми
че обикнах безкрайно твоето каменно сърце
и сега не спирам да сънувам твоите ръце
щастлив бях с тебе аз
и сега дочувам само твоя глас
всичко си отиде от нас за миг
вълшебния ни свят на парчета лед бе разбит
всяка вечер щом остана сам
пак от самотата съм обладан
и сякаш демони без жал раздират моята душа
и не спирам за тебе да тъжа
всеки ден те боготворях
и на ръба на ада за тебе аз седях
а ти не каза нищо и си отиде
и остави сърцето ми бавно да изстине
но знам ще дойде онзи ден
в който ще тъжиш и ти за мен
ще проклинаш онзи час
в който любовта отиде си от нас
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: No_LoVe
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-24
прочитания: 177
точки: 9 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 6 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642