След раздялата боли, но още повече – преди.

Да знаеш само колко те желая
Във тоз момент на пълна, може би, раздяла.
Със колко трепет чакам да те видя
Преди да те изгубя в пастта на тази
безмилостна, жестока хала,
наречена живот.
Но ти не чувстваш моето желание.
Не можеш да усетиш моя трепет.
Безчувствен станал си навярно,
а може би не си се и разчуствал.
Явно.
Не зная ти ли ме излъга
или сама се лъгах аз,
но че те обичам – туй е факт.
Кажи ми мога ли да те забравя
и посочи ми как.
Нима сърцето студено
не ще се стопли то – поне за миг,
а някога потръпващите устни
не ще се осмелят да спрат
с целувка моя вик?
Недей да мислиш, че те величая.
От болка, може би, роптая.

Да знаеш само как ме заболя
когато ме прободе със този нож –
от думи само.
Тялото от гърчове се залюля,
сърцето бе от бликналата кръв обляно.

Така ти вярвах.
Бог за мене беше.
Гордеех се, че с мен
през миналите дни вървеше…
А сега?.....
Сега – проклинам те!
Проклинам те да не намериш ти човека
за който би бил божество
и вечно като мене би те той обичал.

Клетвата ми, зная, не е лека и ти
Ще кажеш, може би – Защо?
Защо ли?
Защото ти уби у мен човека.

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silvanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-24
прочитания: 122
точки: 4 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642