Нелепи разстояния
надничат
в следите оръждели
на зеленото.
На лятото нозете сънуват
прах и ветрове...
невзрачници.
Разголени
тъгуват
дърветата -
разсипано златисто.
Сърцата на стърнищата
чернеят.
Следи от обич,
спомени за слънце
и топла болка...
агресия
или
депресия...
за неудачници
бесило.
Невзрачна от въздишки
заплита
кукувича прежда
есента.
А казват,че е рано?!

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: marsi
раздел: Лирика -> Пейзажна
публикувана на: 2007-07-24
прочитания: 75
точки: 5 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642