|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Как искам пак...
Как искам да върна времето назад,
да сме с онези невинни лица,
от които бликаше живот и смях.
Искам отново да извикам с онзи детски глас,
колко силно обичам те приятелко аз,
как искам по дърветата с тебе да се катеря,
с лястовичките да пея.
Как по цял ден се скитахме из квартала,
как не бяхме за похлава.
Всичко пред нас помитахме,
тишина и ред не почитахме.
Искам пак голямата компания да се събере,
да вдигнем заедно ръце.
Да извикаме в един глас,
приятели бяхме във всеки час.
Чувствахме се добре,
щом тайфата се събере.
Гонехме се из горите,
чукахме по на хората вратите,
а те ядосани от тях,
излизаха по халат.
Искам пак онези стари времена,
да тичаме из поляната.
Да греят нашите лица,
хората да ни виждат постоянно с усмивка на уста.
И всички безгрижни и невинни,
да дивеем до зори,
да измисляме нови игри.
...
Но живота ни хвана в своя капан,
и сега имаме отговорностти
и какво ли още не...
Но спомена остава в сърцата ни красив,
защото пазим детето в нашите души!
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: IzGoNeNa_oT_rAq
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 367
точки: 19 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 10 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48617
Съобщения: 213802
Лексикони: 2292
Коментари: 73237
SMS-и: 806
Снимки: 4937
|
|
|
|
|
|
|
|
|
