Ако устните ми спрат да те откриват...
Ако душата ми след теб ридай...
Спри се ти!Не си отивай-
ще спра до твоя храм и знай-

ще положа бели ружи,
ще прегърна аз света,
ще вдишвам въздуха край тебе,
ще продължа живота ти до край!

ще продължа да те обичам-
тебе и твоята душа!
Огън буен ще разпаля-
в жаравата ще стъпвам аз сега...

В нестинарка нека се превърна,
в танц със икона във ръце...
ще повтарям само твойто име,
и света ще го зове...

Обичам те!И нека бъде-
светлина във нашия живот...
В нестинарска клада-огън буен-
аз ще бъда твоята жена...

ще яхна препускащото време,
като буен вихър-знам...
ще стисна здраво стремето,
на трудностите няма да се дам!

Ако устните ми спрат да те докосват,
ако душата ми след теб ридай-
ще продължа да те обичам-
и нека бъде светлина до край!
ДА БЪДЕ!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: rozalin
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 295
точки: 23 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2197
   Произведения: 51857
   Съобщения: 249415
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79693
   SMS-и: 815
   Снимки: 5317