|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
понякога...
понякога дори
не знам къде съм,
изпаднала
в удавените
мисли,
които
предизвиква
ми сърцето
от болката
крещяща твойта
липса.
понякога дори
изпадам в транс
с надеждата
когато се
завърна,
от теб да лъха
постоянството,
което чаках
толкова дълго.
понякога дори
си разговарям
на ум
със мене си,
така,
за консултация
и пак се връщам във
началото
и пак до никъде
със
грацията ми.
понякога забравям
да забравям
и става сложно,
почвам да
говоря.
и ти ме слушаш
сякаш ти
разказвам
за мен и теб.
като цялостна
история.
понякога
сама се пресушавам
след
хиляди пролети
сълзи.
и ставам късна,
разпилявам се,
после
ме събираш като пъзел.
и е интересно.
очите ми да търсиш.
да видиш
ще си паснат ли на
мястото.
да ме завършиш,
да бъда цяла.с тебе.
да бъдем
любовни
съучастници.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: sheherezada
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 210
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 14 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7751
Автори: 2105
Произведения: 48996
Съобщения: 212661
Лексикони: 2309
Коментари: 73704
SMS-и: 809
Снимки: 4954
|
|
|
|
|
|
|
|
|
