|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Усмихни ми се
Когато вие вятърът дали
са гладни чувствата
на времето тревожно?
Тъй тягостно и жално.
Може би
завръщането в нас
е невъзможно.
СомнАмбулно
излезли сме навън,
извън приети граници
и норми.
Дали виновна е Луната,
че блести
и сънищата ни дрогира-
слаби, морни?
Лети красива перушинка,
от онез,
които хващаме и вярваме,
че скоро
ще ни изпрати някой
думи, ласка, вест,
усмивка, щастие...
Наивни, мили хора.
Калинка е
червената ни кръв,
към слънцето
в зори се устремява,
любовна нощ,
самотна,
болка, стръв,
капанът, който
нищетата ни поставя.
И ако още в тебе
някъде горча,
ако когато се усмихна,
виждаш бледен
онази само наша светлина
и ти се усмихни - ей тъй - за мене.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Arisaema
раздел: Лирика -> Сюрреалистична
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 197
точки: 21 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7361
Автори: 1980
Произведения: 43681
Съобщения: 185400
Лексикони: 1894
Коментари: 61817
SMS-и: 776
Снимки: 4581
|
|
|
|
|
|
|
|
|
