Да мълчим

Кучетата лаят над покоя!
Сякаш ми не стигат,
черните, забодени в мътилката,
цветя...
стенещи от болка!
Искам да забравя!
Хвърлям камъни-
да си отиват!
Да ме топли мъката
на вечерта.
Сякаш нямам време вече
тленността си да броя,
а и лаят им,
в един порой, отвлече
тишината
на мига.
Кръстовете са готови
от смразяващият студ,
в локвите за пост,
да се поклонят.
Вино разпиляно
в пръст от самота...
Нечии любими там са заспали.
Правят им пътеки...
правят им огради...
А пък всичко е безсмислено.
Не искам да вървя.
Може би е писано
да съм като лай - тъжна и последна
в кръг от четните венци.
Но на мен ми е студено...
Искам просто да мълчим!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Поеми
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 154
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7597
   Автори: 2056
   Произведения: 46658
   Съобщения: 193430
   Лексикони: 2118
   Коментари: 70129
   SMS-и: 803
   Снимки: 4755