Ще се върне ли?!

Миналото ще се върне,
ще изпусна автобусите към къщи...
Ще затичам...
ще дойда при теб...
И ще имам време да се случая!
Името ти ще прошепна тихо
на ухото ти - на тишината...
Ще те викам!
Ще те викам!
Ще си мой и ще плача!
Вчера трябваше да съмне,
не успя..
Исках да прескоча часовете...
Ти и аз...
Останали сме ти и аз.
И предстоящото...
се предусеща.
Малко късно трябва да те имам
и да вярвам в чудесата.
Малко късно,
да се види
в огледалото душата.
Счупих се като стъкло от ужас
в себе си
до болка примирена.
Имах те. И те изгубих.
Времето прескочи мен!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-25
прочитания: 184
точки: 11 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 7 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7739
   Автори: 2105
   Произведения: 48906
   Съобщения: 208373
   Лексикони: 2302
   Коментари: 73693
   SMS-и: 809
   Снимки: 4960