Тя ме напусна и тръгна с тъга,
в слънчеви нощи и дъжд от роса.
Тя се обърна и в миг се стопи,
вля се в морето остави следи.
Тръгнах след нея окаян и сам,
бродих в поляни нецъфнали, там
сложих сърцето си в твърда земя,
после отгледах цвета на скръбта.
Тя ме напусна със прелестен смях,
вятъра духна, посипа ме с прах.
Спрях и усетих дъха на нощта,
спрях и се върна при мен любовта.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------