Сред разсъмването на хиляди параклиси,
аз съм пътеката към разкъсаната ти риза.
Татуирам себе си по рядкослучващите ти се пунктуации,
запетайките попиват скални свръхлюбовия.
Като мъниста разсъбличам китките си
и оставам по неизживяни апликации.
Впивам се в абзаца на парфюма ти.
Атомите ни са падащи идоли в меден грош.
Обгорена съм от прочита на твоя силует.
Боли ме! Дишам през устните ти.