Като пътници в експресен влак,
попаднали в едно купе случайно.
Реплика подметната е знак,
за разговор,започнат уж нехайно.

За времето,за сушата, дъжда,
за политика, избори, законност,
...и някак неусетно след това,
излагаме душите си на показ.

Говорим много. Дълго при това.
И мислите си чуваме.Неволно.
А пътника от другата страна,
зад вестника задрямал е.Спокойно.

Последна спирка.Скачаме припряно,
със куфара от чувства под ръка.
"До скоро! Беше ми приятно!
До следващия скайпващ монолог.
...Сама!"
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: tanq_mezeva
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-28
прочитания: 144
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 2 ( виж коментарите )
препоръчано от: 18 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7972
   Автори: 2197
   Произведения: 51857
   Съобщения: 249415
   Лексикони: 2459
   Коментари: 79693
   SMS-и: 815
   Снимки: 5317