Спомени болезнени нахлуват сега.
Нахлуват и подлудяват моята глава.
Побъркват ме и ме натъжават.
Спомена и болата ме подчиняват.

Но аз съм силен и не се предавам.
Ще се бора и в това вярвам.
Но вечерта бях с нея,а вече не.
Главата навеждам и заставам на колене.

Не можеш да кажеш на човек,
който го няма,че го обичаш.
Не можеш вече с име
да го наричаш.

Искам да кажа "Бабо",но няма на кой,
и тече от сълзи порой.
"Бабо,бабо,къде си?",но не отговаря
и гласът и бавно се забравя.

Но аз не искам спомен,а нея,
искам тя да се завърне.
На вратата да ми каже "Бабче"
и окото да я зърне.

Да се разхождаме аз и тя.
Да мога да кажа "Бабо" и да я хвана за ръка.
Но не мога,вече не е сред нас
и не мога да и кажа,че я обичам аз.

Мога само да се надявам,че го знае,
но е друго когато се каже.
Защо БОГ теб избра?
Наказва ли ме или повече от това?

Много те обичаме Бабо
и знаеме,че да ни видиш искаш.
Но не му е дошло времето,
а ти още и винаги ще ни липсваш!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: chriskiss
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-28
прочитания: 108
точки: 6 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 3 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258035
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642