Дълго те попивах....
търсих нещо свое.
Без дъх страници прелиствах
в твойта книга да намеря свойто име.
Оживяваш
все по-скъп ми ставаш.
Препускам към теб всеки миг
не усещам умора-
само вятърът как ме гони.
Колко много надежда
в мен се е скрила!
Всеки път,в който те поглеждам
виждам в тебе сила.
Вятърът към тебе все ме носи
Дъждове проливни измиват нозете ми боси
за да те срещна чиста
както ме остави,
за да блесна във сребристо,
за да ти светя цяла!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lotosooka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-28
прочитания: 86
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258019
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642