На теб се падна морската съдба,
по вълните пътища безбрежни.
Стаена в сърцето винаги молба,
за чакаща любов крайбрежна.

Приятел верен ти е морето,
с него сте познайници добри.
То чувства какво е на сърцето
във синеоките самотни дни.

Корабът е твоя втори дом,
пенливата вода му е градина.
Йо-хо-хо,дайте бутилка ром,
Нова година в морето мина.

Ще дойде ден да се завърнеш
и ще ти липсва синия простор.
Но любими хора ще прегърнеш
сред ухайни рози в зелен двор.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Pobeditel
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-29
прочитания: 100
точки: 25 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 13 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642