Ще те чакам там на нашето място
седнала под старите брези,
и спомена прегърнала безгласно
ще броя ограбените ни мечти.

Нека призрака ти дойде за последно
нека твоя образ пак изплува,
дори нереално далече да си ти
съзнанието ми ще те рисува.

Ще те чакам пак на нашето място
като скитница ще прося милостиня,
нека да те видя за последно,
дори да трябва после да замина!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Silence
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-29
прочитания: 135
точки: 18 ( виж далите точки )
коментари: 1 ( виж коментарите )
препоръчано от: 9 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8185
   Автори: 2267
   Произведения: 54712
   Съобщения: 257787
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86326
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642