Колко тихо пристъпи деня
неусетно...
Всичко пак блести.
-Ден,ти пак ме приюти!
Дърветата виждам как се усмихват
ручеите как странно притихват
....идва Слънцето.
Ликуват цветовете.
Сипят нежност над нас боговете.
На най-чудния спектакъл
и днес ще сме свидетели!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: lotosooka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-29
прочитания: 114
точки: 12 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 5 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258025
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86332
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642