Изпълнен съм със гняв гняв гняв, с чувство и желание да спра това страдание.
Но и нищо не мога да направя, защото съм безмощен, но споменът няма да забравя и ще му отвърна с удар мощен Страхът е денонощен страданието - безкрайно - настани се в мене трайно и идва време крайно да изляза от черупката си - тайно.
Нещо сякаш ме обгражда
и възспира,
но аз се боря без спира
като със секира
да го отстраня.
Изпълнен съм със гняв гняв гняв, безумен гняв и страх ме обгръща - аз ще пробвам пък ако не стане - прах - на прах да стана аз и да се пръсна по Кавказ.