Дали толкова ми е липсвало
пианото от горния етаж
или то ме завърна болезнено тук?
Като лавина ме връхлетяха
старите ми мисли
и за тебе ми напомни всеки,
всеки звук.
Нямаше хармония.
Това не беше музика.
Беше фалшиво и дразнещо.
Беше далечно и чуждо,
а аз - безразлична и празна.
Нито следа от планината,
боровете, върховете...красотата.
Всичко хубаво някога има своя край.
Но се питах, защо там,
нито ред за тебе не написах?
И вече знам.
В този сън, в този мираж
теб те нямаше.
Дори и в мислите.
И тогава разбрах -
пианото от горния етаж
съвсем не ми е липсвало.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------