StihoveBG.com
Начало Творби Автори Клубове е-издания е-книжарница Истории Лексикони SMS-и Форум Чат Други
Начало

Наши приятели
Творба - информация

Аз и едно непознато момиче


Аз и едно непознато момиче

Стоим на чашка с бренди аз, а ти с кафе.
Стоим, мълчим и мислим.
За какво?
Безгласно питам:
- Кажи какво вълнува те, дете?
Миналото ли? Защо?
За тебе то е толкоз кратко.
Мисли за бъдещето – по-добре!
Мисли за непревзети още върхове.
Мисли си, че живота ти ще стане по-красив,
а не като при мен в момента - скучен, сив.
Пренасяй се във нови, мечтани светове,
бъди възпитано нахална, любознателна.

Отказвай със презрение
поканите на хубави мъже,
недей да се подвеждаш,
недей да се увличаш по любовта – въже.
По тъмно ще се спънеш,
във тинята ще паднеш,
но никой няма да те вдигне,
защото ще изцапа хубавите си ръце.
Разбираш ли?
В туй наше общество –
ний всички сме еснафи, егоисти.
Какво, че някой стигнал е дотам,
да няма петдесет стотинки –
за чашка нес кафе.
Така е:
ако момента някой чувства се добре
от нещастника не се интересува,
дори нещастника да е дете.
Защо да се товари с чужди грижи,
когато може
само сред хора без проблеми
да се движи.

Виж и своите връстници -
извод правилен си направи.
Живота в това ли състои се –
на маса в кръчма скъпа
или в луксозните коли.
Поквара, пошлост, ниски страсти
- този грозен паяк,
в паяжина ще ви оплете.
Непокварените ви душички
ще изпразни,
изсмуквайки онези чувства чисти,
нормални за едно дете…..

Пристига влакът. Тръгвам.
Влизам в одименото купе,
но продължавам моите мисли,
започнали във гаровото кафене.
Дали и аз съм егоистка? Не!
По-вероятно - съм страхливка.
Защо на глас не казах
това, което мисля?
Не знаех как ще реагираш. Не посмях.
Но знаеш ли на тръгване какво си пожелах?
Не че съм била съвсем за пример.
Животът ми не беше идеален.
Протече бързо –
ту много бурен, ту пък тих.
Почти за всеки миг от него
имам си написан стих.
Оставила съм своята следа.
Смятам, че живях разумно.
Правех предимно хубави -
за мен, за хората, за бъдещето ни неща.
Грешах, но се поправях.
Пропадах, изпълзявах,
но никога не преклоних глава.
Запазих своето достойнство,
идеализъм и добра душа.
Та пожелах си – минавайки
през твоите си житейски драми,
запази и ТИ това.

Силванка







-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: silvanka
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-30
прочитания: 128
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 0 ( виж препоръчалите )
Вход

  потребител:
         парола:
                     

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика
   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258055
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642

За контакти За СтиховеБГ Права и задължения FAQ Дарения Блог
Bulgar-BG.com | Clix.bg - виж какво се случва | Far.bg - Новини и Блогове | Pic4e.net | Chukni.com | Любовни писма | Онлайн библиотека
Предавател.ком