Съмнение

Съмнявам се, че в тебе ще намеря
опората, която търся.
Не знам уместно ли ще бъде
сърцето си на теб да подаря.
Не знам дали ще ме обичаш честно,
и много се безпокоя.
Страхувам се, че си от тез, които
във вечна обич се кълнат,
а след като жената им омръзне –
започват те след друга да вървят.
Иска ми се много да ти вярвам,
но как да го направя, как?
Доверие, все още, в мъжете пълно нямам
и чувствам някакъв си страх от тях.
Все пак, напук на всичките съмнения,
ако ми кажеш само,
че за тебе
ще бъда аз жената -
от всички най-желана.
Изречеш ли тези думи само –
ще бъда аз
от слънчевата светлина-любов огряна,
ще засияя като утринна зора,
ще рискувам,
и с тебе ще я поделя.

Силванка

------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silvanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-30
прочитания: 132
точки: 2 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 1 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258085
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86334
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642