Пред раздяла

Безмълвен като статуя стоиш,
поклащаш лекичко глава.
Какво наум ли си мълвиш -
иска ми се аз да разбера.
Уви, за мен е вече трудно
мислите ти да чета,
а ти да ми помогнеш
не се и постара.
Разбрах едно.
Не ще да стане туй,
което си мечтая.
На друга
дума ти за същото си дал,
което и на мен си обещал.
Мисля си, че правилен е твоят път,
защото във живота днешен
много хора с твоят ход вървят.
Кълнеш ми се, че много ме обичаш,
че вярваш в своята и моята любов,
ала на друга също се обричаш,
и като ветрец край тебе
преминава моят зов.
Какво от туй,
че много те обичам и
безрезервно всички клевети отричам.
Безсмислено е моето терзание –
Не ще те помогне то.
Знам, не мога да те върна.
Пък и не знам защо?

Силванка
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: silvanka
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-30
прочитания: 142
точки: 8 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 2 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54717
   Съобщения: 258104
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86335
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642