Вървяла някога старица бедна
вървяла бавно тя по своя път
на никому ненужна, неугледна
отритната от всеки друг.
В нейна орис се превърнала тъгата
приятел неин едничък бил дъжда
в очите й оглеждала се самотата
душата й желаела Смъртта.
Тя пазела ужасна тайна
най-тежката от всички на Света
в нощ тиха и с луна сияйна
тя - гордата - убила Любовта...
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------