Застинали очите ти проблясват,
Загледани в далечен свят,
Изсечени сълзите по лицето ти говорят,
с настаналия лепкав мрак.

Сковано е лицето ти от болка,
А устните в предсмъртен вик,
Дъхат си тръгва от гърдите,
И после само спомен ще е този миг.

Очакваш някого да видиш,
Не искаш сам да бъдеш точно днес,
Страхуваш се в лицето и да се изправиш,
но знаеш лошата от нея вест.

Сърцето бавно спира своя ход,
Живота знаеш вече е на края,
Угасва тъжно всяка светлина,
А тя те чака и шепне за покоя.

Застинали очите ти проблясват,
А ти си там в далечен свят,
и само спомените днес за тебе ще говорят,
че бил си тук,един от нас.
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: ReNiTo
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-31
прочитания: 236
точки: 38 ( виж далите точки )
коментари: 3 ( виж коментарите )
препоръчано от: 16 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 8186
   Автори: 2267
   Произведения: 54716
   Съобщения: 258035
   Лексикони: 2613
   Коментари: 86333
   SMS-и: 823
   Снимки: 5642