шумът

толкова исках, да е тихо

вкъщи пазя екран със залези, синьо небе и шепнещи листа и цветовете...
смесени така...
че да ме изтръгнат от главата ми

обратно вкъщи ...

да слушам тишината
да я оставя да тече през нервите ми
и да отвлече крясъците някъде натъмно...
да мога да гледам небето
и да знам, че няма никой...
и да мога най-накрая да вдишам без да се задавя...
и това е моят дом, където оживявам...
и се храня от сенките, пропити в стените...
и пръстите потъват в светлините
докато не мога да поема повече от чувството...

...колко много съм загубил

и всичко, което правя, е точно, каквото трябва..
без да знам.. без да мисля...
вижте ме... кой знае кой съм аз... аз съм аз точно тук...
без тяхната отрова...
без да бъдат завързани към мен...
мога да се протегна на километри...
мога да бъда щастлив...
и не мога да повярвам, че съм искал да прогоня тишината преди да си тръгна...
защото тя извира точно от тук...
и лъчите я носят из стаите.. за да блестят сенките ни...

толкова е тихо...

спокойно...

и празно..

но те ...

къде са ...

гласовете ...

защо ..

защо ги няма ...

къде е!?

КЪДЕ Е ГЛАСЪТ ТИ, МАМО?
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: abased
раздел: Лирика -> Друга поезия
публикувана на: 2007-07-31
прочитания: 122
точки: 13 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 4 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7550
   Автори: 2042
   Произведения: 45918
   Съобщения: 202011
   Лексикони: 2048
   Коментари: 68551
   SMS-и: 800
   Снимки: 4703