Защо ми е душа

Защо ми е душа?!
Любовта - тази струна фалшива се къса
като нишка на необходимост!
С очи те поглъщам!
Горчиш ми!
И вървя след теб облечена в безсилие!
Трябваха ми векове,
своя дух във твоя да излея....
Като малка роза върху устните ти да разцъфна.
Не ме проклинай,
че чрез теб живея!
Че си отивам и пак се завръщам.
Ти ми даваш всичко,
влизам през очите ти удавени във моя поглед!
Трябва много да обичаш...
за да станеш на огън.
Тиха жарава в моите длани да сложиш,
щастието си да предложиш във замяна.
А няма такава любов!
Просто никога няма!

Защо ми е душа,
ако премина като полъх южен....
през теб и през твоите нощи!?!
Остани си винаги влюбен!
Не обичай .... невъзможното!
------------------------------------------------------------------------------------------------------------- vote

гласувай за творбата | favor

добави в любими | send

изпрати на приятел
comment

напиши коментар | error

открих грешка | alert

сигнализирай за нередност
save as txt

свали като txt | save as doc

свали като doc | save as pdf

свали като pdf -------------------------------------------------------------------------------------------------------------

автор: Blue_Rose
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-07-31
прочитания: 193
точки: 14 ( виж далите точки )
коментари: 4 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )

Вход

нямаш регистрация?
забравена парола?

Статистика

   Потребители: 7554
   Автори: 2042
   Произведения: 45999
   Съобщения: 204660
   Лексикони: 2049
   Коментари: 68665
   SMS-и: 800
   Снимки: 4702