|
|
|
|
Начало |
|
Творби |
|
Автори |
|
Клубове |
|
е-издания |
|
е-книжарница |
|
Истории |
|
Лексикони |
|
SMS-и |
|
Форум |
|
Чат |
|
Други |
|
|
|
|
|
Любов
Той ненавиждаше жените
с цяло си сърце,
но прекарваше си дните,
мечтаейки за тяхното лице.
В душата му се водеше борба -
да обича ил да мрази
като в зловещите Кавкази
Прометей се чудеше дали
постъпката му направи хората добри.
Много бе разочарован той
от своите последни музи
и душа му не намираше покой,
сещайки се за техните алени бузи.
Той й каза:
- Ах, мила моя, сладка моя,
толкова си ти красива,
ще те обичам като тоя,
що е влюбен в самодива!
А тя отвърна:
- И аз те, мило слънце, любя,
с цялото си същество,
но мъгла ми чувствата забуля
и твойто мъжество
не ми стига вече!
С тези думи тежки се от него
тя отрече!
Слана сетивата му попари
като чу тия думи той -
и както беше пек и зной
в сърцето му - покой
тия думи злощастни
настаниха там ветрове нещастни!
Но ето слънце пак изгрява -
пред погледа му мрачен
и любовта в сърцето назрява,
защото намери някой,
от когото да бъде тачен!
31.05.2007г.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 гласувай за творбата |
 добави в любими |
 изпрати на приятел
 напиши коментар |
 открих грешка |
сигнализирай за нередност
 свали като txt |
свали като doc |
свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: Svetoslav Iordanov
раздел: Лирика -> Любовна
публикувана на: 2007-10-31
прочитания: 335
точки: 40 ( виж далите точки )
коментари: 0 ( виж коментарите )
препоръчано от: 12 ( виж препоръчалите )
|
|
|
|
|
|
| Статистика |
|
Потребители: 7722
Автори: 2101
Произведения: 48599
Съобщения: 214156
Лексикони: 2292
Коментари: 73161
SMS-и: 806
Снимки: 4938
|
|
|
|
|
|
|
|
|
