Върви по дяволите!
Няма да се моля!
Години две пресекват като дъх
и мъх покрива вчерашните клони
цъфтяли бурно, днес с прекършен лъх.
Навява мъртви листи бавен вятър
по спрелите пътеки сред нощта.
Да тичам,да пълзя.
Любов?... Приятел?
Какво е всичко...
Просто - суета.
Върви по дяволите!
Няма да те моля.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------